С пълна газ на Сейнт Готард

Всички три прохода за днес бяха като един, тъй като като краят на първия беше начало на следващия. Нарочно бяхме предвидили по-малко разстояние за този ден (около 200 км), за да можем да спираме по-често за снимки или да караме през някой от проходите повече от един път. Пътуването започна от Каморино към Аироло (точка B на картата). Разбира се, избягвахме магистралите, тъй като там нямаше нищо интересно – искахме да видим колкото се може повече от покрайнините, през които минавахме. В Аироло спряхме за напълним резервоарите, да инсталираме камерите и след това пълна газ през прохода Сейнт Готард. Това беше най-широкия проход в Швейцария, през който бяхме карали до момента. Често имаше по три ленти, много широки завои и тук можехме да караме наистина много бързо. Излишно е да споменавам, че гледките бяха невероятни, още повече и заради черните облаци и задаващия се зад нас силен дъжд. Краят на Сейнт Готард преливаше в началото на прохода Фурка - най-известният от трите за деня. Този напомняше много за Стелвио, понеже асфалтът не беше перфектен и пътят се виеше нагоре постоянно в много тесни серпентини. За съжаление времето не беше с нас и само след няколко завоя се оказахме в облаци и гъста мъгла, от които едвам успявахме да видим нещо... Трябва да дойдем отново тук! Като слязохме от Фурка започна да вали сериозен дъжд. Това беше моментът, в който навлязохме в прохода Гримзел. Това място беше също много обещаващо за сериозно каране, което трябва да посетим отново в по-хубаво време. Тук пътната настилка беше перфектна, а завоите по-широки от Фурка. Не мога да кажа нищо за гледките, тъй като не успях да видя много от тях заради времето... След Гримзел без да му мислим много се насочихме към Интерлакен, тъй като нямаше нищо интересно за гледане в мъглата и дъжда около нас. Пристигнахме в хотела доста по-рано от планираното, но какво да се прави – не можем да се борим с атмосферните условия...