До Швейцария и назад

Този път ситуацията беше доста по-сложна, тъй като имахме повече места да посетим, предстояха няколко прохода и многократни пресичания на границата между Италия и Швейцария. Общо около 350-400 км ни предстояха за днешния ден. Езерото Ливино (точка B на картата) беше първо. Не беше в списъка, но някак си навигацията реши, че ще ни заведе до там. Не съжалявам за това, тъй като се оказа доста красиво място не далеч от Бормио (крайната точка от предишния ден). След това пътят от Ливино ни преведе през тесен тунел само с една лента, за да се окажем на прохода Офен. Карахме само малка част от него, но изглеждаше чудесна дестинация за шофиране и в двете му посоки. Така влязохме в Швейцария за първи път този ден и се отправихме към известния швейцарски курорт – Сен Мориц (точка C). Точно след като го подминахме стъпихме на прохода Малоя. Нямахме достатъчно време и трябваше да караме на спускане. В обратната посока забавлението щеше да е доста по-голямо – пътят беше перфектен, имаше широки завои, можеше да се кара доста бързо и разбира се да не забравяме спиращите дъха гледки на планините наоколо... След това отново влязохме в Италия и след късен обяд в Чиавена (точка D) се насочихме към най-опасния проход от цялото пътуване – проходa Шплюген. Карането там вдигна адреналина ни на максимум тъй като пътят беше доста тесен и стръмен с много тесни завои и тунели, в кото се побираше само една кола. Асфалтът не беше много добър, имаше доста цепнатини тук-там и на места беше бая „рошав“. След поредната фото-сесия на върха до невероятните гледки около езерото Монтешплюга потеглихме отново на път. Проходът Сан Бернардино беше черешката от тортата за днес, а маршрутът ни водеше към него на спускане. Поради тази причина при Месоко (точка D) скочихме от главния и по-бърз път на извиващите се серпентини и подкарахме отново към върха на панината. След това отново се качихме на главния път, за да стигнем по-бързо до крайната дестинация за деня и да се отпуснем със студена бира в Каморино.