На спасителна акция

Трябваше да се върнем отново в Микро, за да се опитаме да приберем колите и багажа, които оставихме

Случайно, три дни след като се прибрахме успешно в София, получих обаждане от домакина на хотела, че местните власти са подготвили временни пътища, така че Микро може да се достигне с кола. Също така, бяха оправили паркинга зад хотелите и бяха разчистили останките от съборената къща. Доста коли вече били напуснали Микро успешно. Страхотни новини! Дори ни изпратиха снимкина обстановката в момента около хотелите. Не бяха сигурни обаче, колко време ще са отворени временните пътища. Нямахме никакво време за губене – трябваше да тръгнем колкото може по-бързо. Още на другия ден в 6:00 сутринта вече карахме в посока към Микро. За нещастие, магистралата към Лариса все още беше блокирана и трябваше да се отклоним на запад. Обходният маршрут минаваше точно покрай Метеора през Калабака по планински пътища с много тесни и обрани завои. Щеше да е изключително забавно да караме тук, ако не бързахме толкова и пътят не беше толкова натоварен с целия трафик от магистралата към Атина. В крайна сметка, това означаваше около 180 км или приблизително 2.5 часа повече шофиране. Надявахме се, че ще бъде единственото отклонение, иначе нямаше да успеем за един ден… Около Лариса сякаш минавахме през декор на някой апокалиптичен филм. Дори все още имаше места, които бяха под  вода. Не съм виждал толкова много поражения на пътища и околностите причинени от водата. Волос също беше доста зле – всичко беше покрито с остатъците от оранжевата кална вода минала през града, отнесени мостове и зидове. Последните 2 км до Микро бяха доста ужасяващи. Пътят буквално беше отнесен от водата придошла от бурята. За щастие, успяхме да стигнем без проблем, натъпкахме багажа по колите и веднага потеглихме обрано към София по същия маршрут.