Свободата да пътуваш... Да пътуваш отвъд каквито и да било предели... Ти да рашаваш къде да отидеш и какво да правиш там, дали да спреш някъде или изобщо да не спираш... И накрая, но не на последно място – да го направиш в любимата си кола. Мммммм... Мога да обясня това като едно гъделичкащо стомаха усещане, една тръпка, която за първи път усетих миналата година по време на нашето голямо пътуване. Бяхме се записали на половин-дневно обучение по дрифт в академията за шофьори на БМВ в Майзах край Мюнхен. Разбира се, имахме опцията да изберем пътуване със самолет, тъй като бяха 1330 км до там от София. Но не, това беше най-лесното и скучно решение... Избрахме да заведем нашите скромни БМВ М3 отново на мястото, в което са били произведени. Беше много вълнуващ момент, а и също така трябваше да добавим още няколко неща към програмата ни...
В Майзах карахме чисто нови М4-ки и си поиграхме с тях на специално направено трасе за дрифт. Това, само по себе си, е нещо, което създава едно страхотно преживяване, което винаги ще помним. Въпреки това, най-ярък спомен ни оставиха дните след като напуснахме Мюнхен. Беше изцяло моя идея – да се върнем в България като минем през Австрия избягвайки магистралите и да покараме из алпийски проходи. Бях се подготвил доста добре за това какво си струва да се види, къде си заслужава да караме, имайки предвид времето, с което разполагахме – само три дни. Моите спътници нямаха и най-бегла представа за местата, през които трябваше да минем, така че аз карах напред следвайки навигацията на колата, докато те гледаха четирите кюнеца на моята кола през по-голямата част от пътя... 🙂 Може да последвате линка в дясно, ако искате да прочетете още за нашите приключенията навръщане...
Пътуването ни хареса толкова много, че още по пътя към България се заприказвахме, че трябва да го направим отново. Този път обаче, дестинацията да бъде Швейцария, тъй като там планините са много по-екстремни, проходите са с безумна денивелация като изобилстват от завои, в които почти си виждаш задния номер... 🙂 И най-вече заради панорамните гледки разкриващи се по тези места, които направо спират дъха. Не само фенове на поредици като Топ Гиър зная за тях... Попадали сме на не един автопътепис от тези места, като съвсем обяснимо в главната роля на тези истории беше или някое БМВ М или Порше. Там е мястото, където нашите (лю)Бими са създадени да бъдат карани. Там динамиката и радостта от шофирането по много естествен начин се свързват с природата и нейната красота. Решено – лятото на 2016 палим гумите към Алпите.
А ето и едно кратко демо: